Ако имате гинекомастия, но ви е страх от операция, пробвайте с:

Ксеноестрогените – заплаха за бъдещите поколения?

gynecomastia xenoestrogens poison

С разрешението на Доц. д-р Милко Сираков публикувам доклада му на тема "Ксеноестрогените – заплаха за бъдещите поколения?". Труда на г-н Сираков е доста обширен, с множество цитирани изследвания и факти за ксеноестрогените. Представян е на 6 международни конгреса, като навсякъде е предизвиквал огромен интерес. За сега е това е най-пълната статия на български език по тази тема. Тъй като авторът е гинеколог, въпросът за ксеноестрогените е засегант главно от женската страна, а за влиянието върху мъжете само е споменато.

Защо слагам тази статия, която е насочена главно към нежния пол?

Тези от вас, които са чели по-старите ми статии знаят какви са рисковете от повишаване на женските хормони при мъжете, а ксеноестрогените правят точно това, че дори и много по-лоши неща. Плюс това рисковите фактори и причините за развитието на рак на гърдата при жените са абсолютно еднакви с тези ,които предизвикват появата на гинекомастия при мъжете. Навсякъде където прочетете за жени и рак на гърдата може аналогично да го заместите с мъже и гинекомастия.

Не се стряскайте от размера на доклада, прочетете го изцяло, информацията в него е срашно ценна и ще ви отвори очите за един от най-страшните проблеми на съвремието ни!!!





Ксеноестрогените – заплаха за бъдещите поколения?

Бих искал да обърна внимание на читателите върху една група от субстанции, които присъстват невидимо в обкръжаващата ни среда. Срещаме се с тях всеки ден. Ядем ги, пием ги, вдишваме ги, употребяваме ги във всекидневието, в работата, вкъщи, в градината… Те присъстват в почвата, водата, въздуха, храната, те са предмети от домакинството, намираме ги в опаковките…

Рискът за човешкото здраве, който може да се свърже с присъствието на тези ниски по концентрация, но постоянно присъстващи около нас субстанции, все още не е докрай изяснен.

Материалите, използвани за този обзор, идват предимно от сферата на охраната на околната среда. Това са списания и издания, които ние – гинеколозите, обикновено не следим. Повече познания в тази област обаче може би биха дали отговор на някои въпроси, които всеки от нас е задавал многократно през годините работа – каква е причината за възникването на това заболяване, на това състояние, защо внезапно, без видима причина гърдичките на детето започват да нарастват, пубертетът започва в много ранна възраст, менструалният цикъл изведнъж спира без видима причина, защо предписаната терапия не предизвиква очаквания ефект? И т. н.

Някои моменти от този обзор звучат застрашително.

„Ксено“ в превод означава „чужд“, „външен“. Тоест, „ксеноестрогени“ може да се преведе като „външни естрогени“. Те са познати в литературата още под много имена: „ендокринни разрушители“ (почти буквален превод – endocrine disruptors), естрогени от обкръжаващата ни среда, хормоналноактивни вещества, естрогеноподобни субстанции, естрогенни ксенобиотици, биоактивни химикали и др.

Областта на ксеноестрогените е нова и възниква някъде към 1991 г. Установява се, че едно голямо количество от естествено съществуващи и синтетични субстанции притежават подобни свойства. Те действат като имитират половите стероидни хормони (както естрогените, така и андрогените) чрез свързване към рецепторите в клетката и предизвиквайки нормален или ненормален отговор чрез блокиране, предотвратяване или променяне на свързването на нормалните хормони към тях.

Други ксеноестрогени създават комплекс от сигнални пътеки чрез редица клетъчни протеини, които включват определени гени в клетката. Това може да доведе до увреждане на клетката, грешки в ДНК и отключване на туморен растеж.

В повечето случаи химическите структури на естествените хормони и на ксеноестрогените са коренно различни. Това прави много трудно предвиждането кой естествен или синтетичен химикал ще действа като естроген в живия организъм.

Освен това ефектът на субстанцията може да бъде различен: той може да имитира естроген, да покаже някои естрогеноподобни свойства, да блокира естрогените или да блокира андрогените.

Влиянието на ксеноестрогените освен това може допълнително да бъде модулирано от много съпътстващи фактори. Например в определени комбинации те може да имат синергичен, в други – антагонистичен ефект. Освен това ефектът им може да варира в зависимост от възрастта, пола и момента от репродуктивния цикъл на индивида.

По принцип се смята, че само специфичен хормон може да включи за действие специфичен рецептор в клетката, както само един ключ може да отключи една ключалка. Ксеноестрогените обаче показват друго.

Една група от тях, наречени фитоестрогени, се намират естествено в растенията. Други са синтетични химикали, създадени с комерсиална цел за специфични нужди, или появили се като страничен продукт при някои промишлени процеси.

Много различни растения произвеждат субстанции, които могат да имитират или да взаимодействат с естрогените при животните. Идентифицирани са около 20 субстанции, намиращи се в над 200 растения. Те са по-слаби от естествените естрогени и се намират в тревите, билките, подправките (чесън, магданоз), зърнените храни (соя, жито, ориз), зеленчуци (боб, моркови, картофи), някои плодове (ябълки, череши, фурми), напитки (кафе)…

Има различни мнения относно ролята на фитоестрогените за здравето на човека. Когато биват консумирани като част от обикновената диета, те вероятно са безобидни и дори полезни. Проучвания за честотата на карциномите в различните страни показват, че фитоестрогените могат да действат профилактично спрямо някои видове рак при хората (гърди, матка, простата). Фитоестрогените също така са били изследвани като предпазно средство срещу рак и срещу остеопороза. Експерименти с лабораторни животни както и сравнителни проучвания на жени от Азия и от Западна Европа показват, че диетата играе много голяма роля при този тип здравни проблеми. Азиатските жени, които традиционно ядат много соеви продукти (които съдържат големи количества фитоестрогени), страдат много рядко от тумори на гърдите и на ендометриума, и имат ниска честота на менопаузални симптоми и остеопороза в сравнение със западните жени, които обикновено не ядат тези продукти.

Изследвания показват, че естрадиолът в организма може да се метаболизира по два различни начина.

Единият край на естрогенната молекула има два въглеродни атома, другият – 16. Естрогенът, който се метаболизира от двувъглеродния край, не създава проблеми, а според някои изследвания този, който се метаболизира от другия – с 16-те въглеродни атома, стимулира безконтролната клетъчна пролиферация и разрешава на групи от клетки да растат незакрепени за повърхността – два важни фактора в патогнезата на туморния растеж. Същите метаболити освен това са и токсични за клетъчната ДНК.

Синтетичните естрогени блокират двувъглеродния път на метаболизъм и съдействат за 16-въглеродния, докато фитоестрогените – като тези, присъстващи в карфиола, зелето, цветното зеле, потенцират двувъглеродния път на метаболизъм. Освен това синтетичните ксеноестрогени се задържат в организма в активно състояние много по-дълго време от естествените, имайки по този начин възможността да въздействат продължително време на организма. Известното ДДТ например – класически пример за ксеноестроген, има период на полуразпад в организма 50 години.

Един постоянно повтарящ се довод против идеята за „ендокринните разрушители“ е това, че нивото на ксеноестрогените в организма обикновено е толкова ниско в сравнение с нивата на циркулиращите в кръвта собствени естрогени, че те би трябвало изобщо да не оказват никакво влияние. Как би могло добавянето на микроскопични количества от относително слабите ксеноестрогени да предизвика срив на система, в която циркулират сигнификантни количества от „истинското“ вещество?

Експерименталните факти говорят друго.

В доклад от 2002 г. Rajapakse и сътр. с експерименти показват, че 11 ксеноестрогена в смес могат да имат сигнификантно влияние дори и в присъствието на нормални количества естрогени. Сумарното влияние на смес от ксеноестрогени, всеки един от тях поотделно в концентрация, непредизвикваща видим ефект, и 17-бета-естрадиол в концентрация на средно ниво на въздействие показват повече от удвояване на ефекта от естествените естрогени.

Когато се интерпретират подобни резултати, е важно е да се вземе предвид, че човешкият организъм никога не е изложен само на един ксеноестроген. Ние всички имаме много ксеноестрогени по едно и също време в тялото си, вероятно много повече от тези 11, които Rajapakse и сътр. са използвали за експериментите си. Тоест, техният подход е максимално близък до условията на реалния живот. Те заключават, че ефектът на комбинация от естрадиол и смес от ксеноестрогени е адитивен, а не синергичен.

Тези резултати са важни по три причини.

Първо, те ясно и елегантно демонстрират, че ксеноестрогените в много малки концентрации могат драматично да повишат реактивността на системата към ендогенния 17-бета естрадиол. Тези резултати дефинитивно отричат мнението, че ниската концентрация и слабата сила на ксеноестрогените в сравнение с тези на 17-бета естрадиола ги прави несигнификантни участници в контрола на ендокринната система.

Те показват освен това, че работата със смеси от субстанции е много важна при оценката на въздействието им върху ендокринната система. Така се манифестират ефекти, които не са налице при обичайната за повечето експерименти работа със субстанциите една по една.

Някои примери от обкръжаващата ни среда.

В Tufts Medical School в Бостън през 1987 г. Soto и Sonnenschein случайно установяват, че пластмасовите тест-тръбички, смятани за инертни, съдържат субстанция, която стимулира култивираните в тях клетки от карцином на млечна жлеза към бърз растеж. Те са експериментирали с карциномни клетки, чувствителни към естрогени.

Установяват, че при производството на тест-тръбичките е използван p-nonilphenol – химикал от семейството на алкилфенолите, с чиято помощ тръбичките стават по-здрави и по-малко чупливи.

Друго проучване показва, че РVС-изделията, които масово прилагат хранително-вкусовата и опаковъчната промишленост, също съдържат нонилфеноли. Установено е също така и замърсяване на питейна вода, преминаваща през РVС тръби.

През 1993 г. в Станфордския медицински университет Dave Feldman, професор по медицина, намира, че поликарбонатните шишета, използвани за питейна вода, съдържат „bisphenol-A„. Те използвали такива шишета за стерилизация на вода, необходима за експериментите им. Станфордската група е открила, че 2 до 5 части на милиард bisphenol-A са достатъчни, за да накарат карциномните клетки да пролиферират.

Проучване на Дартмутския университет е показало, че пластмасовите опаковки (фолия), загрети в микровълнова печка в присъствието на растително масло, излъчват 500 000 пъти повече ксеноестрогени от минимума, индуциращ клетките на карцинома на млечната жлеза към пролиферация в тест-тръбичките.

Двама испански учени от Университета в Гранада изследват пластмасовото покритие, използвано при кутиите с бира, кока-кола, както и в консервната промишленост. Това покритие се нанася, за да се избегне вкусът на метал в храните или напитките, които се държат в тях. В това проучване те установяват също наличие на bisphenol-A – субстанцията, причиняваща пролиферация на карциномните клетки според Станфордското проучване.

На промишлено отглежданите животни (говеда, пилета и прасета) често са давани ксеноестрогени с цел да трупат мускулна маса, да растат по-бързо и да се причини задръжка на течности.

Диетилстилбестролът (ДЕС) е бил първият синтетичен хормон, който е използван от месопроизводителите при охранване на животните, до момента, в който е установено, че момичетата, родени от майки, които са го приемали през време на бременността с цел предпазване от спонтанен аборт, се оплакват по-нататък от по-висок процент репродуктивни проблеми, рак на влагалището и шийката на матката, както и от малформации на репродуктивните органи (матка, шийка). Момчета, родени от такива майки, също показват висок процент малформации – микропенис, крипторхизъм, аномалии в спермата.

ДЕС все още широко се употребява в месната индустрия на много страни като хранителна добавка за наддаване на тегло на животните.

Преди много години една група вещества, наречени парабени, са охарактеризирани като консерванти с ниска системна токсичност, непредизвикващи алергични реакции.

John Sumpter, биолог от Brunel University в Uxbridge, неотдавна публикува проучване, в което твърди, че алкил хидроксибензоатните консерванти (метил- етил- и бутил- парабени) притежават слабо естрогеноподобно действие.

В изследването се отбелязва, че приети през устата, те не са активни, но перкутанният път на приложение предизвиква положителна естрогенна реакция в маточните тъкани.

Тези консерванти могат да се открият в преобладаващата част от козметичните кремове, а дори и в прогестероновите такива.

Същият изследовател – John Sumpter, е изучавал рибите, хващани в някои британски реки и езера. Наблюдателни рибари съобщили, че хващат все повече риби, които демонстрират едновременно и мъжки и женски полови белези. Изследователите установили в тези водоеми наличието на високи нива на алкилфеноли, разградни продукти от битовите детергенти.

Американците използват 2 милиарда паунда пестициди на година. Техните остатъци се намират в хранителните мрежи с години, като ефектът им се усилва и акумулира при животните чак до върха на хранителната пирамида.

Tyrone Hayes от Университета в Калифорния установява, че атрацинът, най-често употребяваният в Северна Америка хербицид, оказва влияние върху опитните жаби в концентрация 0,1 на милиард. Жабите, изложени на неговото въздействие по време на ранното си развитие, демонстрират множествени полови органи или развиват и мъжки, и женски такива.

Използването на известния на всички пестицид ДДТ е забранено в повечето страни на света, обаче все още се прилага широко (и легално!) в Южна Африка например, чиито статистики показват продължаващо нарастване на случаите на карцином на млечната жлеза.

Изследване, публикувано в Proceedings of the Society of Experimental Biology and Medicine през 1950 г., от двама зоолози – Lindeman и Burlington, описва как ниски дози ДДТ спират нормалното развитие на млади петли. Те установяват, че тестисите на инжектираните птици са се развили само 18% от нормалната големина. Петлите са били химически кастрирани.

Установено е, че ДДТ се свързва с естрогенните рецептори и се смята днес за класически пример за ксеноестроген. Той се метаболизира за няколко месеца в човешкото тяло до ДДЕ, който след това остава в тялото няколко десетилетия.

ДДТ е забранен за употреба в САЩ от 50-те години. Въпреки това по повод на проучване на хора, посещаващи сауна, при изследване на техния кръвен серум случайно се установяват следи от ДДТ. Много изненадани от находката, изследователите се опитали да намерят източника и установили, че въпреки забраната за употребата в САЩ през 1991 г. са били произведени 96 тона ДДТ, които са изнесени съвсем легално за страни от Третия свят. Където стопаните пръскат селскостопанската си продукция, плодовете с ДДТ, след което ги експортират за консумация в САЩ.

Вероятно и ние сме в подобна ситуация?

Никой засега не е установил точно как и в каква степен ксеноестрогените влияят на човешкото здраве. Тъй като за повечето от синтетичните естрогеноподобни субстанции се предполага, че действат в областта на естествените естрогени, то най-вероятно здравните проблеми биха се отнасяли до половото развитие, репродукцията, рака на репродуктивните органи и на гърдите, феминизацията при мъжете.

Според някои наскоро проведени проучвания следващите заболявания биха могли да бъдат предизвикани от моментно, по време на вътреутробното развитие на плода, или на хронично излагане на влиянието на ксеноестрогените.

При жените:

- Рак на гърдата или на репродуктивните органи

- Фиброкистозни промени в гърдите

- Поликистозна болест на яйчниците

- Ендометриоза

- Миома на матката

При мъжете:

- Лошо качество на спермата

- Рак на тестисите

- Малформации (крипторхизъм, микропенис, хипоспадия)

- Заболявания на простатата

Разбира се, както и при всички останали потенциални рискови фактори, и в случая такива моменти като продължителността на излагане, дозата, възрастта, полът, както и някои индивидуални генетични особености на индивида могат да повлияят върху вида и тежестта на възникналия здравен проблем. Затова при един човек могат да възникнат множество проблеми, а при друг – нито един.

В обзорната статия „Крехкият плод“ („The Fragile Fetus„,Bern, 1992) са документирани много факти на абнормно развитие на фетуса поради предполагаемо повлияване от ксеноестрогени. Така дори и зрялата жена, изложена на тези субстанции, да не показва някакви отклонения, нейното поколение може през целия си живот да има здравни и репродуктивни проблеми, вкл. намалена фертилност, променено сексуално поведение, понижена имунна защита и дори рак.

Статистиките, представени от СЗО на Световна конференция за рака на гърдата, проведена в Канада през юни 2002 г., показват, че честотата на рака на гърдата в световен мащаб за последните 20 години се е увеличила двойно. Според специализираните северноамерикански списания вероятността една жена в Северна Америка да се разболее от рак на гърдата е нараснала от 1 на 20 жени през 1950 г. до днешните стойности от 1 на 8.

Една от основните причини за възникването на рак на гърдата е свързана с естрогените – излагане на високи дози хормони за продължително време.

Високи нива на 16-α-hydroxyestrone (16αOHE), метаболит на естрадиола, е установен в сигнификантна корелация с наличието на рак на млечната жлеза при хора и животни. Допълнителни факти говорят, че определени типове диета както и фактори от обкръжаващата среда могат да променят естрогенната продукция или техния метаболизъм и по този начин да действат като ксеноестрогени. За етанола например се предполага, че може да способства за образуването на тумора чрез потенциране на механизмите, водещи до повишаване нивото на 16-α-hydroxyestrone.

От друга страна, субстанции, открити в кръстоцветни зеленчуци като броколи или цветно зеле, намаляват ефективното ниво на 16-α-hydroxyestrone и по този начин намаляват риска от развитие на карцином на млечната жлеза.

Субстанции, свързвани с повишаване на риска от развитието на рак, се намират в пластмасите, които ни обкръжават. Те се отделят в присъствието на мазнини, киселини (оцет, домати), или алкални храни, когато ги затопляме в пластмасови съдове. Фталатите, използвани като пластификатори при производството на пластмаси, са включени в групата на ксеноестрогените и при експерименти е установено, че потенцират растежа на хормонозависимите клетки. Те се свързват и с потискането на факторите, регулиращи имунната система, което също така има тясна връзка с повишаването на риска от развитието на рак.

Три големи групи от рискови фактори за възникването на рак на гърдата са очертани от American cancer society. Първият фактор е фамилната анамнеза или т.нар. „ген на рака на гърдата“. Без да се неглижира неговото съществуване, изследователите оценяват обаче неговата честота на около 5%.

На второ место се поставят мазнините в диетата, въпреки че някои автори оспорват тази връзка.

Третият - приет като основен – фактор включва продължаващото през целия живот на жената излагане на естрогени. Важни рискови елементи са ранното менархе, късната менопауза, нераждането или късното раждане на деца. Според някои проучвания излагането на жената на екзогенни хормони може също така да бъде важен елемент на риск, като това може да включи много продължителното използване на орални контрацептиви или много продължителна постменопаузална хормонозаместителна терапия.

Тези три фактора обаче, комбинирани, заемат само около 24% от случаите на рак на гърдата и не могат да обяснят драматичното повишаване на честотата през последните 50 години.

През 1990 г. Elihu Richter и Jerry Westin, специалисти по околната среда от Hebrew University‘s Hadassah School of Medicine в Израел, установяват изненадващ проблясък в иначе тотално депресиращите световни статистики относно рака на гърдата. Те откриват, че за десетилетието от 1976 до 1986 г. Израел е единствената страна сред 28-те участващи в проучването, в която е регистрирано намаляване на честотата на рака. И то с повече от 50%!

Richter и Westin свързват това намаляване с факта, че през 1978 г. в Израел е била забранена употребата на три пестицида от групата на така наречените „органохлорини“ – alpha-benzene hexachloride (BHC), gamma benzene hexachloride (lindane) и известното на всички ДДТ.

Експерименти с животни, проведени още в далечната 1960 г., са доказали, че въпросните пестициди предизвикват при експериментални условия рак на гърдата при плъхове.

Други проучвания, проведени преди около 30 години, са показали, че пестициди от горната група се натрупват в животинските и човешките мастни тъкани. Още през 1981 г. едно проучване е заключило, че органохлориновите пестициди „вероятно са отговорни за повишаващата се честота на рака на гърдата“.

Съвсем неотдавнашни проучвания отново и съвсем ясно са показали връзката между органохлориновите пестициди и рака на гърдата. Анализаторите на здравословното състояние на жени, работещи в химическите заводи в Хамбург, Германия, и на живеещите в близост до произвеждащите органохлорини заводи в Минесота и Лонг Айлънд, са установили два пъти по-висока честота на рак на гърдата в сравнение с популацията.

Има проучвания, които показват повишена смъртност от рак на гърдата сред професионални химици, сред фризьори и жени, употребяващи бои за коса.

Няколко думи за терапевтичните неуспехи при хормонотерапията. В някои случаи, по наши указания, пациентката полага усилия, избягва всички естрогени, променя стила си на живот и въпреки това състоянието се влошава. Според много автори в тези случаи може би е налице неразпознат източник на ксеноестрогени под формата на хербициди или пестициди, разпръснати наоколо, или те биха могли да се намерят „складирани“ в мастните депа на тялото, където те могат да стоят десетилетия. И да блокират нашите терапевтични усилия.

Друга вероятна причина за терапевтичен неуспех може да бъде използването например на прогестеронов крем, чиито състав не е формулиран коректно. В него могат да се намерят добавки, пълнители или консерванти, които да стимулират естрогеновите рецептори и да имитират естрогенно действие. Като парабените например, за които вече споменах.

Всичко, което се постави върху кожата, се абсорбира директно. А повечето кремове за ръце, лице и т.н. съдържат парабени. Те са известни ксеноестрогени и в момента тече изследване в Европейската общност за тяхното приложение в козметиката и евентуалното им влиянието в етиопатогенезата на рака на гърдата.

Накрая искам да добавя, че се натрупват все повече факти, че присъствието в обкръжаващата ни среда на синтетични естрогени и естрогеноподобни субстанции оказва влияние и върху здравето на мъжете. Изследвания на мъже в целия свят показват нарастване на честотата на рака на тестисите, на честотата на крипторхизма, на хипоспадията, като от друга страна значително намаляват броят на сперматозоидите и броят на добре подвижните в еякулата. В цифри – средният брой на сперматозоидите и средният брой на подвижните днес е два пъти по-нисък от този, установен преди 50 години. Проучването заключава, че вероятно замърсяването на обкръжаващата среда с ксеноестрогени е отговорно за тази тенденция.

Най-накрая на този обзор бих искал да вметна само няколко съвета, лансирани от много от авторите на прегледаните статии. Така да се каже – за лична защита. Да се опитаме да избегнем индустриалното замърсяване е добра идея, но е много трудно да се осъществи. Освен това индивидуалните решения очевидно не са решение на проблема с международната епидемия от рак на гърдата и другите ефекти от замърсяването.

Все пак – ето съветите:

- Когато е възможно, купувайте екологично чисти плодове и зеленчуци, отглеждани без хербициди и пестициди, месо – без прилагани хормони или други стимулатори;

- Махайте пластмасовото фолио и стиропорените панички веднага след донасянето им вкъщи;

- Избягвайте да пиете вода и напитки, продавани в пластмасови съдове и бутилки, дори и от тези, на които специално пише „за питейна вода“;

- Използвайте стъкло или керамика всеки път, когато е възможно при съхраняването на храни или вода. Затопляйте ги също само в керамични или стъклени съдове. Никога не загрявайте храни, поставени в пластмасови съдове;

- Избягвайте да държите храни в пластмасови съдове, особено такива, съдържащи мазнини, месо, сирена и др.;

- Ползвайте неизбелена тоалетна хартия, салфетки, носни кърпички, пелени и тампони;

- Избягвайте кафето и алкохола;

- Ако имате градина, не използвайте пестициди и хербициди. Прилагайте стари народни методи – сол, оцет…

- Огромното мнозинство от кремове, лосиони и унгвенти съдържат като консервант парабени. Избягвайте ги. Използвайте растителни масла.

Полезни съвети. Само че колко от тях ще бъдем в състояние да следваме? И как това би помогнало на нашите деца? На тези, които идват след нас?

Доц. Милко СИРАКОВ

1 коментар:

 
Google Analytics Alternative